Приказка за Пеле
Ако имаше приказка за футбола, той щеше да е главният герой. Единственият герой. “Имало едно време…” и това време започва с Пеле.
В годините преди големите пари, свръхкомерсиалните сблъсъци и блясъка на социалните мрежи едно момче обещава на баща си да отмъсти за най-кошмарната футболна загуба. След трагичния финал на Мондиала през 1950 Бразилия потъва в невиждана скръб. “Не плачи, татко,” казва деветгодишният син. “Ще спечеля световната купа за теб.” И я печели три пъти.
Историята на Пеле е прототипът на всяка велика спортна мечта. За момче, израснало в толкова беден квартал, че вместо топка е ритало чорап, пълен с вестници. Електричеството пристига в града едва преди раждането на бъдещия футболен крал. Затова, преди да се прочуе с прякора си, Пеле получава името Едсон в памет на изобретателя Томас Едисон. Било е писано да светне крушките на футбола по целия свят.
Обиколете Земята в средата на миналия век и ще чуете едно име на всяка разбита спортна площадка и трепереща от емоции радиостанция. Ще срещнете деца и възрастни мъже, вярващи, че играят като Пеле, без никога да са го виждали с очите си. За тях Пеле не е истински човек, а красив мит от друго измерение. Такъв е и днес. Архивните кадри ни показват само шепа от легендарните му хиляда гола. Останалите ще трябва да си ги представим. Въображението ни ще рисува шедьоври.
Някои ще оспорят качествата на Пеле. Ще кажат, че би се провалил, ако играеше днес. Тези скептици може би не са виждали как Пеле танцува с топката между няколко защитници и бяга към вратата по най-трудния път - през центъра. Без десетки подавания, центрирания и тактически надлъгвания. Пеле гледа само напред. Той пренася футбола в бъдещето. Той вижда силата на футбола да бъде онова, което днес наричаме “повече от игра”.
През 1969 Пеле отбелязва хилядния си гол от дузпа. После е засипан с репортерски микрофони. Посвещава гола на децата в нужда. В миг на върховно щастие помни, че и той е бил на тяхно място. Бразилецът е пример, че спортният герой може да има широко обществено влияние - като символ на борбата срещу расизма и международен посланик на футбола.
Пеле е първата глобална футболна звезда. Но във време, когато никой не се нуждае от такава. През петдесетте години играта не е феноменът, който познаваме днес - мултимилиарден бизнес с фенове на всички континенти. И докато на съвременния играч му отнема една публикация в Инстаграм, за да достигне милиони хора, то в ерата на Пеле единствено истински гений може да се превърне в божествен идол.
Затова Пеле е революционер. Той създава футболната градина, в която онези след него да процъфтят. Без Пеле няма Марадона, няма Зидан, няма Меси или Неймар. А фланелката с номер 10 няма свръхестествена енергия.
Пеле е мост между две поколения. На световното първенство през 70-та година зрителите за първи път виждат цвета на футбола. Телевизията се сбогува с монохромната картина, за да им покаже всичко - слънчевите мексикански стадиони, искрящо жълтите бразилски екипи и златния трофей, който Пеле вдига за трети път. Този Мондиал отваря нова епоха в историята на спорта. Когато говорим за преди и сега, Пеле е бил и от двете страни.
Самият той попада в капана на спорта, който издига в култ. Поредица от провалени бизнеси, противоречиви изказвания и кратка политическа кариера усложняват образа му на фантастичен вундеркинд. Но митът за Пеле остана непоклатим пред ветровете на времето. Месеци след като четвърт милион души се редиха на опашка, за да се сбогуват с кралицата, хиляди бразилци чакаха с часове да изпратят своя крал.
Със смъртта на Пеле си отива последното чудо на черно-бялата ера. Последното име, обиколило цялата планета от уста на уста, а не благодарение на високоскоростен интернет. Но Пеле значи любов. Пеле е подарък от миналото. Затова легендата за него ще остане жива, докато е жив футболът. И докато някъде там все още има поне едно дете, което гони топка босо по асфалта, за да я ритне между две греди.