“Черна дупка за съдби”: Колко струва да станеш футболист в България
Антон Каменов не може да бъде спрян. Поема топката и поглежда към вратата. Минава един, двама, трима, като че се пързаля с кънки. После открива пролука, невидима за всички около него. Дори съотборникът му е изненадан от подаването, което получава. Не губи време и завършва атаката. Голът е негов, но Антон е архитектът.
"Горя за този момент. Някакво вътрешно чувство в мен ме кара да играя и да не спирам да играя. Няма значение къде - в училище ли е, на терена ли е, на почивка ли сме, на плажа, в снега, навсякъде. Просто идва отвътре."
На терена е трудно да го пропуснеш. Тони, както го наричат, излъчва финес, нетипичен за десетгодишно хлапе. Докосва топката внимателно, но и решително, сякаш да ѝ нареди с нотка на арогантност какво да прави. Отдалеч прилича на малък Роналдиньо, а косата му се подмята като в латиноамерикански ритъм. За разлика от легендарния бразилец обаче играе с левия крак.
"Малко необичайно, но ми харесва, че съм необичаен и различен от останалите. Ако не сме различни, какъв е смисълът да живеем?"
Антон Каменов мечтае да играе за "Реал" (Мадрид). Сбъдването на тази мечта си има цена - както за него така и за родителите му, а по пътя е пълно с препятствия.
Тони открива смисъл във футбола. Баща му Атанас - също. Споделя любовта му към играта. Не пропуска нито един мач или тренировка. Вярва безрезервно в сина си, макар някога да си е представял различен път за него.
"Аз през цялото време си мислех, че ще го насоча към моторни спортове. Но явно съдбата си е съдба. Бяхме на почивка в Турция. Чичо му каза: "Остави тия мотори, остави тия колелета. Ела да ти покажа - това е Роналдо, това е топка." Оттогава той не е изпуснал топката. Живее за футбола."
Сега Тони мечтае да вкарва за "Реал" (Мадрид). Не е единствен. Десетки хиляди български деца бленуват да играят професионален футбол. Малцина успяват да запишат дори един мач в елитно първенство. Между тях и пълните стадиони стоят огромни препятствия - тренировки, травми, конфликти.
А едно от най-големите предизвикателства няма нищо общо с футболните им качества. Парите.
"Огромни са разходите", споделя Каменов. "Свързани са с индивидуални тренировки, месечни такси към клуба, пътувания в страната и чужбина по турнири, екипировка. Всичко осигурява родителят. Никой нищо не дава за децата в този спорт. Те спортуват изцяло на гърба на родителите."
По стълбата на съвременния футбол не се изкачваш само с талант. По думите на Каменов една година от футболната подготовка на сина му струва между десет и двайсет хиляди лева.
"При едно нормално съществуващо семейство този спорт поглъща около 50 процента от доходите. Подчертавам, че това е личен избор. Никой не те насилва. Но когато виждаш огромния труд, който полага самото дете, нали това е родителската подкрепа - да му дадеш максимално шанс за развитие. Този шанс за развитие минава през тези неща. Да плащаш, да плащаш, да плащаш, да плащаш. За да се доусъвършенства."
Разходите зависят от редица фактори - къде живее детето, дали тренира в частна школа или професионален клуб, дали се стреми към кариера или практикува за здраве. Не всички плащат колкото Каменов. Но за мнозина футболът е скъпо удоволствие.
"Българският футбол, и то не само българският, е като черна дупка," казва спортният мениджър и социален предприемач Виктор Кирков. "Много възможности за успешна реализация на млади хора изчезват там, защото поради някаква причина са решили, че могат да успеят чрез футбола, или родителите им са го решили."
Преди три години над 1000 родители на деца, занимаващи се с футбол в 30 града от цялата страна участват в проучване на Фондация "Стратегическо развитие на спорта". Анкетата е красноречива - годишните разходи са средно по няколко хиляди лева.
"В момента с оглед на инфлацията съм убеден, че са над 4000 лева. Това е базовото - без допълнителните занимания с индивидуални тренировки, кондиционни тренировки и т.н. Отделно ако тези деца искат да спазват и хранителен режим, нещата се оскъпяват," подчертава Кирков, който е сред авторите на изследването. "В никакъв случай не е евтино да изградиш футболист в България."
Това важи не само в големите градове. В по-малките населени места също се води ожесточена битка за пробив в елита. Школата на "Янтра" (Габрово) например привлича подрастващи от целия регион. Въпреки че животът е по-евтин в сравнение със София, и тук футболът поглъща много от семейните спестявания за такси, облекло и различни състезания.
"На родителите не винаги им е лесно да покриват тези разходи. Всяко семейство живее в различни контексти. Не знаем всеки през какво е минал. Ако изпитва трудности, ние като хора трябва да помогнем," казва Мартин Тодоринов, методист в школата на "Янтра". "Не искаме децата да страдат заради нещо, за което те нямат абсолютно никаква вина."
В професионални и частни школи у нас тренират общо 25,737 момчета и 839 момичета на възраст между 6 и 19 години, по данни на Българския футболен съюз (БФС).
Но картотекираните състезатели с българско гражданство в Първа и Втора професионални лиги са едва 623, а малцина намират титулярно място в съставите на водещи клубове.
Каква цена плащат родители и деца в името на спортната мечта? Заслужава ли си да рискуваш всичко, когато шансът за успех е нищожен? Новият епизод на “Виктория” търси отговори на тези въпроси.
Репортажът се реализира в рамките на проектa „Гладни за игра, гладни за бъдеще”, който разказва за онези, тръгнали по дългия път към елитния спорт и онова, което ги очаква след него. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
