Мисли бързо, играй умно: Как училището прави шампиони

Виктория Пълевска не крие голямата си любов. На ушите ѝ блестят обеци с формата на черно-бели топки. Носи ги с увереността, с която от малка си пробива път в непозната територия. Днес в Габрово никой вече не се изненадва, че и момичетата играят футбол.

“Дядо ми беше вратар. Играех много с него. Той вардеше, пък аз му биех удари. В детската градина дойде треньор да пита кой иска да запише. Записах се и продължих с футбола,” разказва 14-годишната Виктория.

Виктория тренира в школата на “Янтра” като опорен халф. Да се състезава в преоблаващо мъжки спорт никога не е било лесно. Майка ѝ Петя Пълевска е учителка. Виждала е много деца с много мечти. Но дори тя първоначално се изненадва от решението на дъщеря си.

“Притеснявах се, че беше единствено момиче, което играе с момчета в детската градина. Но тя ставаше и лягаше с топката. Това беше единствената ѝ играчка,” казва Пълевска, която преподава финансови дисциплини в Професионалната гимназия по туризъм "Пенчо Семов" в Габрово. “За нея това е любов, това е животът й. Ние като родители се опитваме да подкрепяме тази мечта, но в същото време да изградим усещане, че футболът е временно нещо.”

Виктория се учи от играчи като Килиан Мбапе, Фил Фоудън и Лионел Меси. Копнее да играе на голямата сцена, но иска и да последва примера на майка си като учителка. Затова всеки ден стои пред дилема как да съчетава учебниците с любимата си игра.

“Понякога пренебрегвам ученето, за да ходя на футбол. Трябва да си отменям уроците по математика или по български, за да ходя на тренировки и мачове,” казва тя. “Не знаеш по кой път да поемеш. Ако искаш да бъдеш професионален футболист, можеш да получиш някоя травма и да не можеш да продължиш. А пък ако избереш учението, може да си изпуснал нещо голямо.”

Десетки хиляди деца във футболни школи в България се оказват на същия кръстопът. В ежедневие, разкъсано между терените и класната стая, момчета и момичета рано или късно стигат до един извод - в този живот футболът няма да бъде единствената им професия. Но може ли училището да им бъде съюзник, а не враг?

“За да следват следват мечтата си, трябва да поддържат и двата пътя,” казва Петя, майката на Виктория. “Те трябва да вървят заедно и успоредно, защото спортът изгражда дисциплината. Помага на учението, а учението пък помага на спорта. Интелигентният спортист играе много по-качествено. Умее да разбира тактиката и да вижда играта.”

Децата бързо откриват, че е трудно да вкарваш голове и да изкарваш добри оценки. Но образованието не е само в училище. За онези, които посвещават по няколко часа на ден на интензивни тренировки, уроците на спорта имат голяма тежест. 

“Спортът учи на доста преносими качества, които в бъдеще могат да ти помогнат - като отношение, комуникация и работа в екип,” казва Мартин Тодоринов, методист в школата на “Янтра”. “В днешно време общуването при подрастващите е развалено заради телефоните и социалните медии е доста развалена, така че отборните спортове са един вид учител в тази насока.”

Дипломата обаче остава ключова за живота след футбола. За елитните спортисти пренасочването към различна професия е съпътствано от огромни предизвикателства. Дори спортният мениджър Виктор Кирков, който работи по трансфера на бившия вратар на “Левски” Пламен Андреев в нидерландския “Фейенорд”, не вижда футбола като добър избор на кариера.

“Не мисля, че е оправдано в момента някой да стимулира детето си да стане професионален футболист, с оглед на това, че детето в годините губи от здравето си и образованието си. Образователният процес в спортните училища не дава солидна основа за развитие в професионален план. А и средата в съблекалнята е коренно различна от тази, която би дърпала един човек напред в живота,” казва Кирков.

Всеки футболист е принуден отрано да мисли какво ще прави след последния си мач. Но може ли атлетът да бъде и отличник? Новият епизод нa “Виктория” разказва за най-важното решение за децата, трениращи футбол - дали да последват страстта или гласа на разума.

Репортажът се реализира в рамките на проектa „Гладни за игра, гладни за бъдеще”, който разказва за онези, тръгнали по дългия път към елитния спорт и онова, което ги очаква след него. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.