"Започнах да пия всеки ден." Футболът свърши, а сега накъде?
Павел Здравков никога не е трябвало да гледа надалеч, за да открие вдъхновение. Още когато е на шест години, баща му пази на Евро 2004 в Португалия. С почти 500 мача и две големи първенства зад гърба си Здравко Здравков е сред най-успешните вратари в съвременната история на българския футбол. Павел тръгва по неговия път.
“Имахме дузпи, на които винаги пазех. Бях по-едър, по-висок от останалите и се справях доста добре. Треньорът ми каза: “От утре идвай с ръкавици.” Така и стана,” разказва Павел. “Футболът беше онова място, онова нещо, което когато го правиш, забравяш за външния свят. Той е може би любовта в живота ми към онзи момент.”
След години тренировки, лишения и болка, юношата на “Славия” постига това, което единици успяват - става професионален футболист. Играе във Втора лига, но се цели далеч по-високо.
“На мен не ми е стигало да бъда титулярен вратар във Втора лига. Не е било нещо голямо. Винаги съм искал нещо повече - Първа лига, да играя в чужбина. Всяко дете, което играе футбол, мечтае за най-голямото. Ти гледаш мачове, големи професионални футболисти какви неща постигат, колко са добри, на какво ниво играят. Никога не е било просто за хоби. Още откакто започнах, винаги съм искал това да бъде нещото, с което ще живея.”
Но какво правиш когато животът ти се срути? Как продължаваш напред, когато напред сякаш не съществува? Павел си задава тези въпроси, когато едва 21-годишен осъзнава, че заради тежка контузия и лекарска грешка с футболната му кариера е свършено. Пристрастява се към хазарта и алкохола. Предстои му трудна битка.
“Хазартът си продължавал може би три-четири години назад. И когато спортът излезе от живота ми - той може би е бил като мой щит, аз започнах да пия алкохол. През времето на кариерата ми съм си позволявал в петък или събота след мач. Но тогава изчезна този щит, нямаше какво да ме пази и аз започнах да пия всеки ден.”
Казват, че животът на спортиста свършва два пъти. След последния си мач всеки футболист е принуден да открие себе си отново. Но преди това Павел открива друго - хазарт, алкохол, наркотици и най-тъмните пропасти на депресията. Разбира, че не е сам. Мнозина минават през същото.
Без образование и спестявания бивши атлети се борят за място на трудовия пазар и щастие в обикновеното ежедневие, където никой не им ръкопляска.
В този епизод на “Виктория” - един разказ сблъсъка с реалността, човек в търсене на смисъл и борбата да започнеш отначало.
Репортажът се реализира в рамките на проектa „Гладни за игра, гладни за бъдеще”, който разказва за онези, тръгнали по дългия път към елитния спорт и онова, което ги очаква след него. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
